Ordinary Sparkling Moments

hamburg

2009-02-18T22:09:00.008+01:00

Хамбург беше като голяма лъжица пълна със сладолед, мозъкът ти изтръпва, не усещаш нищо, но все пак лакомо загребваш още по голяма лажица от течащия около теб поток живот, култура и емоции...

part 2

2009-02-11T15:48:00.001+01:00

2009-02-09T00:35:00.002+01:00

моите малки елфи ♥

2009-02-08T20:16:00.001+01:00

♥ ♥ ♥

2009-02-05T12:11:00.001+01:00

2009-02-05T12:05:00.001+01:00

2009-02-05T12:01:00.000+01:00

my muffins

2009-02-05T12:00:00.000+01:00

Малко им се поразтече глазурата и не стигна за всички, но като за първи опит си бяха доста вкуснички :P

2009-02-05T11:50:00.001+01:00

you are me and i am you

2009-01-01T18:14:00.000+01:00

не си мъж, нито пък аз съм жена.
не сме деца, нито ще станем възрастни.
няма да сме утре, не сме били и вчера, или пък днес.
не знаем какво е бъдещето и какво е било миналото.
не се интересуваме от прогреса и застоя на света.
не искаме да знаем за света въобще.
не задържаме и не разпространяваме информация. не разполагаме с такава.
ние сме въздуха, който не ни е нужен за да дишаме.
ние сме звуците, които никога няма да чуем.
ние сме картината, която никой не е виждал и никой няма да види.
ние сме само сега.
фрактал от вселената съдържащ целия свят в себе си.
два удара на две сърца, звучащи в един малък кратък миг.
миг, опрделящ пътя на цялата вселена.
само този миг.

аз съм теб и ти си мен.

2008-09-15T20:00:00.000+02:00

Имахме къща в Горна Оряховица, когато бях дете. Беше точно над реката и имаше стар неизползваем кладенец. Помня че обичах да си измислям истории за него. Самата къща не помня добре, но помня табелата "За продан". Бяла с голями червени букви и мирис на боя.

Бях на 3, когато ми купиха кученце. Ася. Миналата година се разболя от рак и я приспаха, след няколко оперции. Целият ми съзнателен живот имах кученце, която ме посрещаше с неубоздан лай от детската градина, от у-ще... Незаменимо е. Странно е, че наричаме "домашни любимци" някой членове на семействата си.

Мисля че бях на 3 или 4, когато купихме вилата в Брестовица. Рабтниците ми позволяваха да нося по една тухла, когато я строяха. Носех тухлата в една малка дървена количка и ми се струваше, че строя къщата със собствените си ръце. А едва вдигах тухлата, за да я подам на работника.

Спомням си книгата с която се научих да чета. "Пипи дългото чорапче". В началото просто знаех под коя картинка ккаво пише.

Първите няколко месеца след като майка ми и баща ми се разведоха, баща ми всяка неделя ме водеше за риба и след това в Макдоналдс, вероятно просто защото майка ми не удобряваше такава вечеря.

Мисля че същата година ми купи колело и огромна кукла за Коледа. Колелото беше розов ВМХ, а куклата беше по висока от мен. Сега осъзнавам смисъла на тези подаръци и състезанието, кого от двамата ще обичам повече. И все пак не мисля че това може да промени огромното ми щастие от подаръците, който скриваха малката коледна елха.

Спомням си, когато майка ми беше бременна със сестра ми и времето което прекарвахме заедно. Ходехме на пикници на една поляна в парка. Беше винаги слънчево и тихо. Тогава се научих да правя венчета от цветя.

Когато тръгнах на у-ще, всяко лято баба ме водеше на село и стояхме там до края на август. Имахме огромна градина със много цветя и зеленчуци. Обичах да си представям, че е лабиринт и да си разигравам различни сценки от книги с приказки.

Когато тока спираше, вадехме една стара газена лампа. Караше ме да си представям, че живеем в минала епоха. Почти винаги включваше призраци и неспокойни духове.

Понякога играехме домоино цялото семейство.

Прадядо ми имаше Алцхаймер и през повечето време не живееше в настоящето. Предполагам, че винаги беше в едно по-красиво и идеалистично минало време. Очите му почти винаги блестяха. Винаги беше готов да пътува и да построи къща на края на света. Не мисля че осъзнаваше колко поколения го делят от мен, за него бях дъщтеря и понякога дори малка приятелка. Играехме с моя конструктор "лего" и понякога дори се карахме. Сигурна съм, че детството и блясъка в очите не го напуснаха, докато не ги затвори завинаги.

Прабаба ми разказваше истории от втората свтовна и бонбандировките в София. Разказваше ги и винаги се смееше, смееше се на всичко. Не мога да си спомням образа й без да чувам веселия й смях. Тя имаше шапка с много цветя и всичките и рокли до една бяха на цветя. Независимо колко студено беше, когато пристигаше в Русе, винаги идваше облечена с зелено двуредно палто и рокля на цветя под него и носеше тонове сладки. Може и да звучи като идеалистичената баба от някоя приказка, но моята прабаба беше точно такава. Почина 2003та. Това беше и единственото лято, което не прекара в градината.

Не пиша това, за да намери някой някакъв смисъл в него. Просто пиша за нещата, които си спомням. За страница от детството си която трябва да затворя. Обичам тези спомени и не искам да изпитвам тъга от тях. Тъжно щеше да е, ако ги нямаше въобще. Баба ми винаги казва, че не е било по хубаво преди и няма да стане по хубаво. Най-хубаво е сега.

Вярвам, че където и да отиде човек, който и да стане, не може да избяга от корените си. Може би затова някой ден ще нося шапка на цветя и в килера ми ще има стара газена лампа. За всеки случай.

2008-08-03T22:09:00.000+02:00

I've still got sand in my shoes
and I can't shake the thought of you

ice cream and chocolate cake

2008-07-17T12:38:00.000+02:00

Every day is ice cream and chocolate cake
And what you make of it, let me say
You get what you take from it so be amazed
And never stop, never stop, never stop
You gotta be brave

'Cause all this beauty
You might have to close your eyes
And slowly open wide
And watch the sun rise

...and watch the sun rise

Strange Love

2008-07-06T14:55:00.000+02:00

Once I had a strange love
A mad sort of insane love...

You see I've some strange love
some good, some bad, some plain love,
some so-so love, and c'est la vie...

But just let me proclaim that, out of all the strange love you're the strangest love i've ever known...

старите/нови навици

2008-06-08T22:19:00.000+02:00

Обичам...
Обичам сутрин да спя до късно.
....Но повече обичам да се будя до теб.

Обичам да започвам деня си с кафе.
....Но повече обичам да слагам сметаната в твоето.

Обичам щоколад в късните часове на дълъг ден.
....Но повече обичам целувки.

Обичам да чета приказки.
....Най обичам да ми ги разказваш, а аз да слушам със затворени очи.

Обичам да си мисля, че съм независима.
....Но повече обичам да ме държиш за ръка.

Обичам уморена да заспивам върху меката възглавница, във моето легло.
....Но най-обичам да заспивам върху твоята ръка, където и да е.

Обичам....

най-обичам теб ♥

2008-06-08T18:49:00.000+02:00

Най обичам...

..от всичко най обичам

да сънувам теб! ♥

моята мъничка ретроспекция

2008-04-21T19:44:00.000+02:00

Беше може би преди около една година... може би по-малко, може би повече.Понякога ми се струва толкова малко, а понякога е сякаш вечност. И като погледна днес назад, аз съм си, но не вече същата аз. Преди година си спомням едно момиче, влюбено и някак плахо, несигурно.. искащо толкова много неща, и все пак задоволяващо се с нищото. Сега съм друга, може би не толкова мила и нежна, колкото ти се иска.. но със сигурност по-силна. Сега съм сигурна. Сега знам какво искам и как да го получа. Преди ми казваха, че съм красива. Сега знам, че съм красива. Знам и как да бъда... знам и как да съм мила и нежна. Научих се да казвам "не"...
И все пак, аз съм си същата... и сега съм плаха и несигурна понякога.Все така имам нужда да ми казват, че съм красива. Все така имам нужда да се чувствам обичана. Все още не знам коя съм, но знам че ще разбера. Намерих си своето място, своя човек, своето време. Мое собствено парченце щастие..

"Сладък е всеки момент, по-сладък от шоколад. "

2008-03-09T15:42:00.000+01:00

кристална чиста светлина

аромат на слънчеви лъчи

мека близка топлина

усещане и спомен за докосване

отпечатък от целувка

събуждане с усмивка.

2008-03-03T20:31:00.001+01:00

2008-02-06T22:55:00.000+01:00

Magician Magician
take me upon your wings and
gently roll the clouds away

I want to count to five
turn around and find myself gone
Fly through the storm
and wake up in the calm

I want some magic to sweep me away
I want some magic to sweep me away...

2007-12-28T21:03:00.000+01:00

Every princess deserves a happily ever after..

2007-12-24T22:28:00.001+01:00

Понякога искам да съм дете

Не искаш ли да говорим за теб

Извинявай но объркваш мe

Когато поискам да съм дете

Когато думите объркват ме

Когато просто обичам те...

such a good story to tell

2007-12-21T19:43:00.000+01:00

And it's you and me in the open air
It's truth or dare, we don't care
We're counting the stars, we're counting the stars, we're counting the stars, we're counting the stars....

Brighter than sunshine...

2007-12-19T14:06:00.000+01:00

Let the rain fall, i don't care
I'm yours and suddenly you're mine

.. ... .. .

2007-12-06T21:09:00.000+01:00

  The sun and the moon
An ocean of air
So many voices
But nothing is there
  The ghost of you asking me why

  Why did I leave?

Избрах си лице..

2007-11-25T20:12:00.000+01:00

Нали знаеш, ей така за всеки случай. Ако някой ден, по някакво необяснимо стечение на обстоятелствата се оттърва от моето собствено и ми се отдаде възможността да си сложа ново. Чудя се само дали другото лице ще ме направи ...знаеш .. друга? Не че е толкова важно.
Но е хубаво човек да има резерви, нали? А и понякога с тази от огледалото така не се понясяме... не, че е лоша... ама е една такава капризна, все иска повече, не е доволна(но не сте го чули от мен това)... Иначе не е лоша, даже е чаровна понякога. Ама знае ли човек..

I wish...

2007-11-20T19:08:00.000+01:00

...I was a mermaid

2007-11-05T15:52:00.000+01:00

Няма как да не сте чували най-баналната история на света. Тази, за красивата принцеса, която въпреки всички предпазни мерки, все пак се убола на вретеното и заспала за 100 години. Докато един ден принца се появил в най-високата кула на замака, за да събуди своята любима и всички да заживеят щастливи... Да, до болка ви е позната захаросаната версия. Но от сигурен източник знам, че историята не се е развила точно така. Наистина, принцесата си живяла щастлива в своя замък от бляскаво неведение , докато един ден не се изкушила да отвори една врата, зад която твърде добре знаела, че нищо добро не я очаква (така, че нека не съжаляваме излишно "бедната принцеса"). Дали вретено е било или друго, историята мълчи. Дали 100 години или по-малко, и това не зная със сигурност. Тук всъщност има едно малко разминаване с така популярната версия, защото именно в този така злощастен сън се появява принца. С бял кон ли е дошъл или със самолет... не е съвсем ясно, но донесъл със себе си голямо богатство. Подарил на своята принцеса сандъци с мечти, обещания и безценни мигове на щастие.
100 години, повече ли или по-малко, както казах не зная. Май любовта се оказва не само сляпа, но и доста други увреждания. И един ден просто, някой затворил клапата "Край на ** дубъл!", последвали финални надписи и празен киносалон.
Принцесата, като видяла, че няма повече какво да прави, се събудила. Не с целувка, а с аларма на телефон. Не я очаквали бляскави бални зали, красиви рокли или пък принцове на бели коне. Само най-обикновена октомврийска сутрин.
21 век, 5.11.2007, планетата Земя, мирис на прегорели филийки и прегорели илюзии.
Нищо чудно, че все разказвате приказки.

2007-11-02T20:55:00.000+01:00

Интересно как живота сякаш е съставен от непрекъснато повтарящти се елементи. Уж всичко е различно, а ако се замислиш всичко вече се е случило по друго време, на друго място или под друга форма. Експлозии, очаквани, неочаквани, такива които нанасят само временни щети и такива, които те разтърсват изцяло. Разпръскват те като малки частички звезден прах в космоса. За миг просто изчезваш. После обикновено следва периода "черна дупка". Просто те няма. Не че някои ще забележи, тъй като обвивката е още там. Ти, от плът и кръв-стоиш си там, усмихваш им се, говориш им... и ако не са достатъчно наблюдателни, може да си помислят и че живееш. Но и това минава... не вярваш, знам, но ще мине.
След това идва най-трудното. Трябва да събереш всяка малка частичка. Но не, не става с магнитче. По скоро е като пъзел- търсиш, намираш, подреждаш, сглобяваш...
И като малка не обичах пъзели. Не съм достатъчно търпелива... затова и все ми липсва някоя част. Но днес май най-сетне си намерих усмивката.
Остана ми само блясъка в очите..

2007-06-21T21:28:00.000+02:00

-Отвори очи! Отвори очи! Отвори очи!...

Чувах пронизителната аларма на телефона си, но гласа ме изненада. Станах бързо от леглото. Какво или кого видях, не помня.

-Искаш ли да играем една игра?

-Само чаша кафе, моля.

-А чаша море? Или парче небе, може би?

-Не, благодаря. Само кафе.

Хвана ме за ръката и краката ми послушно последваха петолинието на някаква мелодия. Позната до болка, сякаш я чувах за първи път.

-Тръгваш ли?

-Накъде?

-Наистина ли това искаш да знаеш? Страх ли те е?

-Не. Късно е вече.

Тръгнах по тясна, вита стълба все надоло, надоло, надоло... Там, където се виждаше небето. Обърнах се назад, за да видя следва ли ме. За миг се опитах да си спомня, дали въобще някога е имало някой там, но в следващия потънах в облака. Мек като пух и топъл като завивка. След секунди усетих, че не мога да дишам. Викът ме задавяше. Отворих очи и стоях на поляна покрита с бели цветя.

-Хайде да се въртим!

-Моля?

-Да се въртим, докато всичко се размие около нас.

-Не искам.

Светът не прие отказа ми и се завъртя бясно около мен. Всичко се изгуби. Зави ми се свят.

-Госпожице! Госпожице!

-Какво искате?

-Аз нищо... Заповядайте, кафето ви.

...

2007-06-13T16:37:00.000+02:00

Има едни такива дни... особени. Всичко наоколо ти се струва някак старо, изтъркано... все същите хора, които не казват нищо ново. И толкова ти се иска да останеш сам, че все търсиш някоя дупчица в пространството ...чиста самота. А когато най-сетне я откриеш, виждаш познатото й лице и разбираш, че винаги е била до теб. Тогава изведнъж осъзнаваш, че всъщност може би не искаш да си сам. Искаш да поговориш с някой, да му позволиш да види всичко в теб, да усети всеки слънчев лъч, всяка капка дъжд. Но вместо това не казваш нито дума.. кой казва че ти е нужна опора?!

Но на мен ми е нужна..